BLOGGER TEMPLATES AND TWITTER BACKGROUNDS »

понеделник, 10 октомври 2011 г.

Залезе и последното ми слънце

Залезе и последното ми слънце.
Небето пада ... пада... пада....
Любов смалена със вълшебна пръчица..
Ме взе за своята награда...
И вдигна тост с нощта
която тихо във юмрук ме мачка...
Страхът, да бъда твоя пак...
Е твоя страх.
Вземи го. И се махай!

"Нашето съществуване е преходно като есенните облаци.
Да гледаш раждането и смъртта на съществата
е все едно да гледаш движенията в някакъв танц.
Живота е като проблясък на светкавица в небето,
преминава като порой надолу по стръмна планина..."
Буда
Възникна грешка в тази притурка
Възникна грешка в тази притурка