BLOGGER TEMPLATES AND TWITTER BACKGROUNDS »

вторник, 28 октомври 2008 г.

Есенно

Облича се във жълто есента ти.
(И устните й дълго боледуват.)
Очите са потеглили. Безвлаково.
Преди със гарата да се сбогуват...


Заровил поглед в кестени.И листопади.
Вали една такава... ситно. Самотата.
Очите ти са пътници. Изстрадали.
И пътя си. И есента. И всякого....

Rose's diary


Самотата е тънкостенна.Чуплива измислица.
Да се влюбиш в петък. И намразиш в неделя.
Обичам до смърт. (Открадна ме призрак)
И всичкото мое. С никой споделям.
...
Самотата е тънкотаванна.Дъждовно пробита.
А есен вали. Сякаш капе душата.
Обичам до смърт.(Последния никой)
И вечно проклета.Го страдам до святост.

Той не пие


Той не пие. (Друго както сълзите си.)
Най-голямата любов. Чакаше да му се случиш.
Напразно. Че раздели със толкова момичета
своите нощи. А заспиваше с мъката.
...
От запотените чаши ледът му цитира.
Твоето сбогом на глътки. Дума по дума.
Той не пие. А пие. И всъщност умира.
И с толкова чаши. Преглъща куршума си.

***

Изчакай да падна.
Преди да ме риташ в душата.

Ще съм истински слаба,
когато съм силна
да го напиша.
Всеки поет
си е чупил главата.

В някоя... истина.

"Нашето съществуване е преходно като есенните облаци.
Да гледаш раждането и смъртта на съществата
е все едно да гледаш движенията в някакъв танц.
Живота е като проблясък на светкавица в небето,
преминава като порой надолу по стръмна планина..."
Буда
Възникна грешка в тази притурка
Възникна грешка в тази притурка