BLOGGER TEMPLATES AND TWITTER BACKGROUNDS »

вторник, 31 август 2010 г.

Втората любов е първа

Голямата любов е малка.
И втората любов е първа.
Обратното на моето нещастие
е онова, което няма да се сбъдне.

И времето е църква разрушена,
преди иконата й да заплаче.
Сега ще се помолиш ли за мене?!
Защото другите ще ме оплачат.

Преди да изора земята с длани.
Преди да ексхумирам самотата.
И Бог да бръкне в пресните ми рани.
Избягай първи от съдбата ми.

понеделник, 30 август 2010 г.

Да говорим за ...

Налей ми пак от същото, какво е то във впрочем?!
Ракия?!Водка или ...нещо друго, няма значение.
Пусни ми го просто, случайно, в сокчето
и да говорим .... как за какво?!За времето!

За любов не говоря отдавна, ти какво си помисли
че имам за разказване някаква тъжна история?!
Че щом от.. какво беше там... ми сипеш...
езикът ми сам за любов ще говори ли?!

Как да наречеш недоубитото и непосаденото!?
Защо да говоря за това, което ме обезсмисля.
Сърдечната ми клапа, безвъзвратно увредена,
не се нуждае от приказка за белия рицар.

Животът ми - обърната каруца от камъче
не дава пет пари по кой утъпкан път я води...
любов -престъпна, гнила, безнаказана...
За времето е по-удачно да говорим.

Песните са за това

Защо ми е да пиша - те песните нали са за това,
за да изплачеш всичко дето не успяваш...
Ще взема някой късен, ама страшно късен влак
защото нощите ужасно ме скъсяват...

И цял един живот съм закъсняла за ръцете ти.
Избързах първо да обикнеш. После - мразиш.
И непростимо се изплъзвам от сърцето ти...
Това е то ... почти като акорда на китара...

Излезе истина

Защо не ме застреляш просто...
и разпилееш празните ми мисли по стените.
Признавам си преди да ме застигне обич
ще почна да изпитвам... безразличие.

Дотолкова съм наранена, че съм чиста
след хилядите думи кални, дето ме замерят.
От толкова лъжа - излезе истина...
че най-голямата любов е лицемерие.

"Нашето съществуване е преходно като есенните облаци.
Да гледаш раждането и смъртта на съществата
е все едно да гледаш движенията в някакъв танц.
Живота е като проблясък на светкавица в небето,
преминава като порой надолу по стръмна планина..."
Буда