BLOGGER TEMPLATES AND TWITTER BACKGROUNDS »

понеделник, 10 октомври 2011 г.

***

Пак ми прокапа небето.Крехък таван.
Капките удрят по масата. И псуват.
Тъжно е да се застреляш. Сам.
Живея, за да знам. Че съществувам.

Ръцете ми са те намерили. Нарочно.
За да обичат.Преди да ги сграбчи омраза.
Нека извали небето. Тъжната обич.
За да видиш това. Което ти казвам.

"Нашето съществуване е преходно като есенните облаци.
Да гледаш раждането и смъртта на съществата
е все едно да гледаш движенията в някакъв танц.
Живота е като проблясък на светкавица в небето,
преминава като порой надолу по стръмна планина..."
Буда