BLOGGER TEMPLATES AND TWITTER BACKGROUNDS »

събота, 9 август 2008 г.

За нищо на света

Годините ми вдъхновяват дните.
Потъпкай ме. Да бъда себе си отново.
(За нищо на света не бих опитала
дали горчи изпитата отрова.)
...
Годините ми вдъхновяват дните.
Ще закърпя и най-дълбоките рани.
(Гледай ме право в очите,
как не умея да страдам.)

"Нашето съществуване е преходно като есенните облаци.
Да гледаш раждането и смъртта на съществата
е все едно да гледаш движенията в някакъв танц.
Живота е като проблясък на светкавица в небето,
преминава като порой надолу по стръмна планина..."
Буда