BLOGGER TEMPLATES AND TWITTER BACKGROUNDS »

сряда, 17 декември 2008 г.

Ръцете ми еднакво ще обичат

 

Не се страхувам
да съм ... ничия.
Дори да ме боли от нямане.
Ръцете ми еднакво ще обичат...
и истинският.
И измамника.
Душата ми ще си остане птица.
Дори да изковеш крилата й
с куршуми.
Ръцете ми еднакво ще обичат...
и намереното.
И изгубеното.

 

Знам защо...

Знам защо

ръцете ми тежат....
(Навярно станали са котви!)
Отчаяно са стискали,
във опит
да те задържат..
И дъното сега
е тяхната утопия.
Знам защо
очите ми са езера
оплели мрежите
на своите рибари.
Дошла е рано
есента.
За да пожъне само ярост.

Равносметка


Любовта на враговете ми -
чиста омраза.
Впива нокти в очите ми
и ослепявам.
Само теб си опазих.
А сега те проклинам.
Да страдаш.

неделя, 7 декември 2008 г.

Преди да те изстрадам

Ще ти дотрябвам. Ако ти се доумира.
Все полуживял. И някого недообичал.
Цял живот парчетата след теб събирах.
За да ти върна нещичко. Което да отричаш.

Толкова нелепо.Все река са ми очите.
Мият ти тъгата. Много бързо остарявам.
Ти недей да се тревожиш. Ще изпитам
само смърт, преди да те изстрадам.

"Нашето съществуване е преходно като есенните облаци.
Да гледаш раждането и смъртта на съществата
е все едно да гледаш движенията в някакъв танц.
Живота е като проблясък на светкавица в небето,
преминава като порой надолу по стръмна планина..."
Буда
Възникна грешка в тази притурка
Възникна грешка в тази притурка