BLOGGER TEMPLATES AND TWITTER BACKGROUNDS »

четвъртък, 20 октомври 2011 г.

Едно и също

И този ден не искам да започне
с завършека на някое обичане.
С сондиране на нечия душевна почва
и изблика на крайно безразличие.

Не искам в храма да пристъпя плакала
дори да са изтекли някъде очите ми.
Не искам да започна да очаквам
  че на обратно ще заспивам като прилеп.

Ако от днес престана да мечтая някого
и някого започне мене да мечтае...
Ще бъде все едно кого съм чакала...
Защото точно той не иска и да знае...

"Нашето съществуване е преходно като есенните облаци.
Да гледаш раждането и смъртта на съществата
е все едно да гледаш движенията в някакъв танц.
Живота е като проблясък на светкавица в небето,
преминава като порой надолу по стръмна планина..."
Буда