Залезе и последното ми слънце.
Небето пада ... пада... пада....
Любов смалена със вълшебна пръчица..
Ме взе за своята награда...
И вдигна тост с нощта
която тихо във юмрук ме мачка...
Страхът, да бъда твоя пак...
Е твоя страх.
Вземи го. И се махай!
Небето пада ... пада... пада....
Любов смалена със вълшебна пръчица..
Ме взе за своята награда...
И вдигна тост с нощта
която тихо във юмрук ме мачка...
Страхът, да бъда твоя пак...
Е твоя страх.
Вземи го. И се махай!
0 коментара:
Публикуване на коментар