BLOGGER TEMPLATES AND TWITTER BACKGROUNDS »

понеделник, 26 януари 2009 г.

Януарски дъжд



Дъждът през януари
е сълза.
Жесток е.
Тихо слиза по дуварите.
Във тишината им.
В пукнатините.
И рухва старостта на времето.
Студените му пръсти чупят
думите...
Поетите не искат да го помнят.
И го трият между редовете си.
Безумие...
Мирише още на дъжда,
разчупил залезите на октомври.
Дъжда през януари......
е само нелепица.




петък, 2 януари 2009 г.

До подателя

 
Запалих си адреса.( Кибритена къща.)
Не са ми нужни дрехите. Да се позная.
Ти ме обичаш. А всичко се връща.
Вгледай се в мен. Ми пишеш накрая.
...
Живея под Бог. Покорно и сляпо.
До днес. (Когато си запалих адреса.)
Ще ти се върна. До подателя.
Вгледай се в мен. Една поетеса.

четвъртък, 1 януари 2009 г.

"Съжалявам" - каза....

 
Целувам те.( Дори със мъртвите си устни)
Ти недей да съжаляваш вече.(Няма нужда)
Твоите несъщи, други, уж ... ненужни чувства
дето все не са за мен... Раздай на чуждите.
...
Аз пак ще те целуна.(Мога и да спя по сто години)
И невярваща във чудесата ще се случа.
Ти недей да съжаляваш вече. То ми мина.
Болката, яда, гнева.... (Като на куче...)

"Нашето съществуване е преходно като есенните облаци.
Да гледаш раждането и смъртта на съществата
е все едно да гледаш движенията в някакъв танц.
Живота е като проблясък на светкавица в небето,
преминава като порой надолу по стръмна планина..."
Буда