BLOGGER TEMPLATES AND TWITTER BACKGROUNDS »

четвъртък, 5 март 2009 г.

То е само небе


Имам си едно небе. Дето никога не се завръща.
Няколко тетрадки - стихове ненужни никому.
Една опразнена отвътре. Няма къща.
Където призраци рисуват устни по стените й.
...
Имам още топлина. От изстиналото лято.
Още пръски по косите. От удавяне в реката.
Цветни водни кончета.Поглъщат светлината....
И една любов ръждива. В мен дълбае самотата си.
...
Трябваше ми мъничко... Защото имах всичко.
Сега, когато нямам себе си. Съм примирена.
Да знаеш ,че това небе е мое. Нищо, че е ничие....
Аз ще го прежаля ... Можеш да го вземеш.

"Нашето съществуване е преходно като есенните облаци.
Да гледаш раждането и смъртта на съществата
е все едно да гледаш движенията в някакъв танц.
Живота е като проблясък на светкавица в небето,
преминава като порой надолу по стръмна планина..."
Буда
Възникна грешка в тази притурка
Възникна грешка в тази притурка