BLOGGER TEMPLATES AND TWITTER BACKGROUNDS »

четвъртък, 5 март 2009 г.

Ти , с твоята песен


Стига си ме наранявал.
Ти.
Със твоята песен.
Знам, ще се науча да прощавам.
Нека падне и последната
ми есен.
Във окото ми сълзата.
И ще полудея от обичане.
Ти си остави
сили да заплачеш.
Когато този свят ще ме премята
като лист....
като лист....

"Нашето съществуване е преходно като есенните облаци.
Да гледаш раждането и смъртта на съществата
е все едно да гледаш движенията в някакъв танц.
Живота е като проблясък на светкавица в небето,
преминава като порой надолу по стръмна планина..."
Буда
Възникна грешка в тази притурка
Възникна грешка в тази притурка