Имам си едно небе. Дето никога не се завръща.
Няколко тетрадки - стихове ненужни никому.
Една опразнена отвътре. Няма къща.
Където призраци рисуват устни по стените й.
...
Имам още топлина. От изстиналото лято.
Още пръски по косите. От удавяне в реката.
Цветни водни кончета.Поглъщат светлината....
И една любов ръждива. В мен дълбае самотата си.
...
Трябваше ми мъничко... Защото имах всичко.
Сега, когато нямам себе си. Съм примирена.
Да знаеш ,че това небе е мое. Нищо, че е ничие....
Аз ще го прежаля ... Можеш да го вземеш.
0 коментара:
Публикуване на коментар