BLOGGER TEMPLATES AND TWITTER BACKGROUNDS »

четвъртък, 5 март 2009 г.

Вече те няма


Тя разбива сърца. Защото умее.
Има телефона ти. Адреса. Мислите.
На две пресечки от сърцето ти. Живее.
И съществува. И е измислена.
...
Тя е цялата шепот.Във своята рима.
И в нейния стих - цял живот си живял.
Тя е проспала - стоте си години.
И вече те няма. Стиха й е бял.

1 коментара:

Анонимен каза...

Прекрасно стихотворение...

TheSergeant

"Нашето съществуване е преходно като есенните облаци.
Да гледаш раждането и смъртта на съществата
е все едно да гледаш движенията в някакъв танц.
Живота е като проблясък на светкавица в небето,
преминава като порой надолу по стръмна планина..."
Буда
Възникна грешка в тази притурка
Възникна грешка в тази притурка