Стига си ме наранявал.
Ти.
Със твоята песен.
Знам, ще се науча да прощавам.
Нека падне и последната
ми есен.
Във окото ми сълзата.
И ще полудея от обичане.
Ти си остави
сили да заплачеш.
Когато този свят ще ме премята
като лист....
като лист....
Публикувано от Камелия Ангелова в 8:36
0 коментара:
Публикуване на коментар