Дори и времето се умори...
да плаче ли...
вали....
да се мъчи...
Душата ми отвътре закървИ,
когато мина връв
около врата
на кучето.
Разбрах, че непокорните
не се обичат
лесно...
А всъщност във очите му
е цялата любов
на шибаната ни
вселена.
И като танц на първата
любима песен.
Започнах да живея.
Преждевременно.
И най-последната Му
свобода
ще стане тираниЯ
или ... огорчение.
А времето се умори
от добрина...
Ще се напия.
И ще го застрелям.
0 коментара:
Публикуване на коментар