Тя разбива сърца. Защото умее.
Има телефона ти. Адреса. Мислите.
На две пресечки от сърцето ти. Живее.
И съществува. И е измислена.
...
Тя е цялата шепот.Във своята рима.
И в нейния стих - цял живот си живял.
Тя е проспала - стоте си години.
И вече те няма. Стиха й е бял.
1 коментара:
Прекрасно стихотворение...
TheSergeant
Публикуване на коментар