BLOGGER TEMPLATES AND TWITTER BACKGROUNDS »

понеделник, 30 януари 2012 г.

Някой ден ще порасна

Някой ден ще порасна. Защото ще бъда смалена.
Защото ще падне небето. И ще ме смачка зловещо.
После и ти. Нали си предател. Ще минеш през мене.
И аз ще съм нищо. И ще трябва да стана. На нещо.

  В този ден ще порасна. И ще стана много голяма.
Ще прекося девет гори. И ще заслужа десетата.
Когато поискам. Когато се случи. Дано да те няма.
Защото ще връщам. Със лихви. Небетата.

"Нашето съществуване е преходно като есенните облаци.
Да гледаш раждането и смъртта на съществата
е все едно да гледаш движенията в някакъв танц.
Живота е като проблясък на светкавица в небето,
преминава като порой надолу по стръмна планина..."
Буда
Възникна грешка в тази притурка
Възникна грешка в тази притурка