BLOGGER TEMPLATES AND TWITTER BACKGROUNDS »

неделя, 6 ноември 2011 г.

Спасена

Откакто ме нахрани със омраза -
разбрах, че ми е позволено
сама да се обичам.
Защото както се оказа -
ти си Някой,
а пък аз съм Никоя.
Чертая граници в небето.
Дори под него да ме смазваш.
Дори да газиш през сърцето ми...
Сама ще се изправя...
и ще вдигна света си
камък по камък...
Ще се влюбвам в когото си искам.
Ще преплувам накрая реката.
Ще пускам писма във бутилки.
Ще осъмвам с чаша кафе
във ръката си...


Ще си измисля адрес. 
Даже и име.
Нека всички научат.
Ще изгубя личната си карта.
Ще залича ЕГН- то си.
Ще бъда която си искам.
Ще живея със кучето.
Ще споделям със Господ.
И ще слушам сърцето си.

Откакто ти с омраза ме нахрани.
Разбрах, че ще бъда спасена.
Сто години във кръг ме черта -
но не стори от мене мишена.

"Нашето съществуване е преходно като есенните облаци.
Да гледаш раждането и смъртта на съществата
е все едно да гледаш движенията в някакъв танц.
Живота е като проблясък на светкавица в небето,
преминава като порой надолу по стръмна планина..."
Буда