Задушница

Задушницата на Архангел ще оставя.
И този път не искам да ти пиша.
И този път наместо свещ - ще се запаля.
Молитва само ще издишам.
Сама на кръст ще се разпъна.
Ще срежа и последната си вена.
Ако Архангел няма да те върне.
Предлагам му тогава да ме вземе.

Предлагам да си разделим виното.
И в чашите си сълзи да прелеем.
Предлагам му го само днес защото
от утре няма смисъл.... да живея.
Ако небето все е наполовина...
А аз съм празното пространство вътре.
И всеки ангел покрай който мина
събаря в мене църква..подир църква...
Не мога вече да повярвам в нищо.
Не мога още да повярвам че те няма.
Защото аз съм тук. и те обичам.

Задушница - не може да е по-голяма.

Най-добрия приятел

Имам странна влажност в окото си. Кучешко.
Нали разправят, че куче не може да плаче.
Глупости. Толкова плач съм понесъл на ужким
че вече сълзата ми нищо не значи.

Толкова пъти ме ритат в корема. Нарочно.
Щом не говоря. Мислят, че нищо не знам.
Като си нямам колибка. Хващам бездомност.
Най-добрия приятел - от мене сега го е срам.

Вече случайно ме хранят и галят.. Но не боли.
И не отстъпвам пред нищо ,което ме кара да мразя.
Аз съм човекът във тебе. Кучето в мене - си ти.
Заспивай спокойно сега. Аз съвестта ти ще пазя.

Някой ден ще порасна

Някой ден ще порасна. Защото ще бъда смалена.
Защото ще падне небето. И ще ме смачка зловещо.
После и ти. Нали си предател. Ще минеш през мене.
И аз ще съм нищо. И ще трябва да стана. На нещо.

  В този ден ще порасна. И ще стана много голяма.
Ще прекося девет гори. И ще заслужа десетата.
Когато поискам. Когато се случи. Дано да те няма.
Защото ще връщам. Със лихви. Небетата.