BLOGGER TEMPLATES AND TWITTER BACKGROUNDS »

петък, 9 ноември 2012 г.

Задушница

Задушницата на Архангел ще оставя.
И този път не искам да ти пиша.
И този път наместо свещ - ще се запаля.
Молитва само ще издишам.
Сама на кръст ще се разпъна.
Ще срежа и последната си вена.
Ако Архангел няма да те върне.
Предлагам му тогава да ме вземе.

Предлагам да си разделим виното.
И в чашите си сълзи да прелеем.
Предлагам му го само днес защото
от утре няма смисъл.... да живея.
Ако небето все е наполовина...
А аз съм празното пространство вътре.
И всеки ангел покрай който мина
събаря в мене църква..подир църква...
Не мога вече да повярвам в нищо.
Не мога още да повярвам че те няма.
Защото аз съм тук. и те обичам.

Задушница - не може да е по-голяма.

"Нашето съществуване е преходно като есенните облаци.
Да гледаш раждането и смъртта на съществата
е все едно да гледаш движенията в някакъв танц.
Живота е като проблясък на светкавица в небето,
преминава като порой надолу по стръмна планина..."
Буда