BLOGGER TEMPLATES AND TWITTER BACKGROUNDS »

четвъртък, 1 януари 2009 г.

"Съжалявам" - каза....

 
Целувам те.( Дори със мъртвите си устни)
Ти недей да съжаляваш вече.(Няма нужда)
Твоите несъщи, други, уж ... ненужни чувства
дето все не са за мен... Раздай на чуждите.
...
Аз пак ще те целуна.(Мога и да спя по сто години)
И невярваща във чудесата ще се случа.
Ти недей да съжаляваш вече. То ми мина.
Болката, яда, гнева.... (Като на куче...)

1 коментара:

Chinaware каза...

Болката минава, но остават белези. Или - прекрасни стихове като тоя...

"Нашето съществуване е преходно като есенните облаци.
Да гледаш раждането и смъртта на съществата
е все едно да гледаш движенията в някакъв танц.
Живота е като проблясък на светкавица в небето,
преминава като порой надолу по стръмна планина..."
Буда