BLOGGER TEMPLATES AND TWITTER BACKGROUNDS »

сряда, 17 декември 2008 г.

Ръцете ми еднакво ще обичат

 

Не се страхувам
да съм ... ничия.
Дори да ме боли от нямане.
Ръцете ми еднакво ще обичат...
и истинският.
И измамника.
Душата ми ще си остане птица.
Дори да изковеш крилата й
с куршуми.
Ръцете ми еднакво ще обичат...
и намереното.
И изгубеното.

 

"Нашето съществуване е преходно като есенните облаци.
Да гледаш раждането и смъртта на съществата
е все едно да гледаш движенията в някакъв танц.
Живота е като проблясък на светкавица в небето,
преминава като порой надолу по стръмна планина..."
Буда