BLOGGER TEMPLATES AND TWITTER BACKGROUNDS »

четвъртък, 25 юни 2009 г.

(По-добре) Късно ...

Не мога повече да измълчавам този писък!
Сега ще ти го кажа. Искрено и лично.
Дори да не трябва. Дори да не искаш.
Ще си получиш сметката. За истината.


Осем години , двадесет нощи и девет минути.
Нито живея. Нито умирам. Все ми е тая.
Ти си ми всичкото вчера. И утре.
И без да те мисля. Отвътре те зная.


Познавам гласа ти. Защото мълчеше.
Прегръдката топла. В която изстинах.
Уби ме със поглед. Е или беше.
Все ми е тая. Защото те имаше.


А днес си отиваш. Не може да бъде.
Не трябва да свърши. Преди да започне.
Не искам да гледам. Не искам да чувам.
Защото обичам. Тебе. Нарочно.

1 коментара:

Chinaware каза...

И аз не мога повече да измълчавам...
Невероятни стихове. Богат поетичен език . Въображение. Смисъл, във всяка казана и написана дума.
Краен резултат - невероятни стихове, супер удоволствие за сетивата. И за душата.
Благодаря.

"Нашето съществуване е преходно като есенните облаци.
Да гледаш раждането и смъртта на съществата
е все едно да гледаш движенията в някакъв танц.
Живота е като проблясък на светкавица в небето,
преминава като порой надолу по стръмна планина..."
Буда
Възникна грешка в тази притурка
Възникна грешка в тази притурка