Змийско време

  

Мразя времето на съзерцание

между релсите на непотеглили вагони.

Как се вият без посоки тайните...

черни, мътни, хапещи усойници....

Има много самота, която реже

като счупено стъкло зениците солени.

Змиите във очите никога не гледай!

Ще се омагьосаш. И ще се застреляш!

 

Тъжната ми истина

 Послушах си приятелите. Не сърцето.

Натъпках си поемите. Във прозата.

Наум те заобичах. Като клетва.

Честита ми омраза. Вместо обич.

Празнувам се през чашите. В Неделя.

Най-близката ми църква. Са очите ти.

Прости ми глупостта. Че те споделям.

С Бог. Ти си тъжната ми истина.

Кон със счупен крак

На къс синджир ме върза

самотата.

Във себе си чертая кръгове.

И я разхождам.

Сред приспаните коне.

И седлата им.

Вяра. Надежда. И обич.

Смъртта уморява до смърт.

Не ми е тревожно.

Не ми е свирепо.

Мен ме застреляха в гръб.

Счупен крак...

било е сърцето ми.

***

Болката е озлобено куче.

Втурва се и те гони.

За да захапе до кокал.

Твоята кръв

да изсмуче.

И да зарови остатъка.

В двора си.

Последния изстрел

Ще те погаля

с длани разтреперани.

И ще целуна очите ти.

Тихо.

Моят свят е разстрелян.

И ти си последният изстрел.

Само ревността ми побеждава.

Всичко, което е нежно.

И те проклинам -

да страдаш.

Не за мен.

А за себе си.

Отливка от устни

  

Тази вечер е отливка от устни.

Тази вечер е тайна. НестоманЕна.

Гипсова. Чуплива. И безвкусна.

На крадени мисли. Банкоспестени.

Тази вечер се връщам. Миражна.

Тази вечер - отливка от устни.

Целият свят. Е осеметажен.

Можеш да скочиш.

Но не и да чувстваш.

Летен дъжд

  

Най ми се плаче,когато

се влюбвам във своя

предател.

Дъждът да е летен

и тихо

във погледа

пали молитви.

После задушно ми става

и гоня копнежи

след твоите стъпки.

Най ми се плаче
тогава
когато съм жива.
А мъртва.