Най ми се плаче,когато
се влюбвам във своя
предател.
Дъждът да е летен
и тихо
във погледа
пали молитви.
После задушно ми става
и гоня копнежи
след твоите стъпки.
Най ми се плаче
тогава
когато съм жива.
А мъртва.
тогава
когато съм жива.
А мъртва.
неделя, 7 септември 2008 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
"Нашето съществуване е преходно като есенните облаци.
Да гледаш раждането и смъртта на съществата
е все едно да гледаш движенията в някакъв танц.
Живота е като проблясък на светкавица в небето,
преминава като порой надолу по стръмна планина..."
Буда
Да гледаш раждането и смъртта на съществата
е все едно да гледаш движенията в някакъв танц.
Живота е като проблясък на светкавица в небето,
преминава като порой надолу по стръмна планина..."
Буда
0 коментара:
Публикуване на коментар