между релсите на непотеглили вагони.
Как се вият без посоки тайните...
черни, мътни, хапещи усойници....
Има много самота, която реже
като счупено стъкло зениците солени.
Змиите във очите никога не гледай!
Ще се омагьосаш. И ще се застреляш!
неделя, 28 септември 2008 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
"Нашето съществуване е преходно като есенните облаци.
Да гледаш раждането и смъртта на съществата
е все едно да гледаш движенията в някакъв танц.
Живота е като проблясък на светкавица в небето,
преминава като порой надолу по стръмна планина..."
Буда
Да гледаш раждането и смъртта на съществата
е все едно да гледаш движенията в някакъв танц.
Живота е като проблясък на светкавица в небето,
преминава като порой надолу по стръмна планина..."
Буда
0 коментара:
Публикуване на коментар