Годините ми вдъхновяват дните.
Потъпкай ме. Да бъда себе си отново.
(За нищо на света не бих опитала
дали горчи изпитата отрова.)
...
Годините ми вдъхновяват дните.
Ще закърпя и най-дълбоките рани.
(Гледай ме право в очите,
как не умея да страдам.)
събота, 9 август 2008 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
"Нашето съществуване е преходно като есенните облаци.
Да гледаш раждането и смъртта на съществата
е все едно да гледаш движенията в някакъв танц.
Живота е като проблясък на светкавица в небето,
преминава като порой надолу по стръмна планина..."
Буда
Да гледаш раждането и смъртта на съществата
е все едно да гледаш движенията в някакъв танц.
Живота е като проблясък на светкавица в небето,
преминава като порой надолу по стръмна планина..."
Буда
0 коментара:
Публикуване на коментар