Облича се във жълто есента ти.
(И устните й дълго боледуват.)
Очите са потеглили. Безвлаково.
Преди със гарата да се сбогуват...
Заровил поглед в кестени.И листопади.
Вали една такава... ситно. Самотата.
Очите ти са пътници. Изстрадали.
И пътя си. И есента. И всякого....
0 коментара:
Публикуване на коментар