Колко хора вместо мен решават.
Как да кръстят улиците.
И кога да отшумят летата.
Искам да приличам на себе си.
А приличам на останалите.
Обличам се в безверие.
Да не ми личи че съм плакала.
Пия кафе в чаени чаши.
И нощем не оставям лампите да светят.
Седя във тъмното и си повтарям...
че е мое небето.
Че е мое небето!
0 коментара:
Публикуване на коментар