Защо ми е да пиша - те песните нали са за това,
за да изплачеш всичко дето не успяваш...
Ще взема някой късен, ама страшно късен влак
защото нощите ужасно ме скъсяват...
И цял един живот съм закъсняла за ръцете ти.
Избързах първо да обикнеш. После - мразиш.
И непростимо се изплъзвам от сърцето ти...
Това е то ... почти като акорда на китара...
за да изплачеш всичко дето не успяваш...
Ще взема някой късен, ама страшно късен влак
защото нощите ужасно ме скъсяват...
И цял един живот съм закъсняла за ръцете ти.
Избързах първо да обикнеш. После - мразиш.
И непростимо се изплъзвам от сърцето ти...
Това е то ... почти като акорда на китара...
0 коментара:
Публикуване на коментар