BLOGGER TEMPLATES AND TWITTER BACKGROUNDS »

четвъртък, 5 март 2009 г.

По ръбчето на допустимото


Днес ми е толкова криво. Света е наопаки.
Ти си виновен за всичко. За моето сбъркано всичко.
Ще те посоча с пръст. И ще напсувам и самия Господ..
И онзи дето ме прокле. Точно теб да обичам.
...
Все се разминаваме. По ръбчето на допустимото.
Не бивало. Не можело. Не трябвало да ни се случи....
Сякаш някой ме е питал. Сякаш мога да избирам.
Да прощавам. Да забравям. Да съм чучело.
...
Исках да мълча. Някъде дълбоко... беше ми смирено.
Беше някак безразлично. Колко ще изстрадам.
Но не спря да ме гризе... Липсата у мене.
Този свят без теб ... освен, че ми е крив.
.........Е много празен.

"Нашето съществуване е преходно като есенните облаци.
Да гледаш раждането и смъртта на съществата
е все едно да гледаш движенията в някакъв танц.
Живота е като проблясък на светкавица в небето,
преминава като порой надолу по стръмна планина..."
Буда