Дъждът през януари
е сълза.
Жесток е.
Тихо слиза по дуварите.
Във тишината им.
В пукнатините.
И рухва старостта на времето.
Студените му пръсти чупят
думите...
Поетите не искат да го помнят.
И го трият между редовете си.
Безумие...
Мирише още на дъжда,
разчупил залезите на октомври.
Дъжда през януари......
е само нелепица.
0 коментара:
Публикуване на коментар