BLOGGER TEMPLATES AND TWITTER BACKGROUNDS »

петък, 2 януари 2009 г.

До подателя

 
Запалих си адреса.( Кибритена къща.)
Не са ми нужни дрехите. Да се позная.
Ти ме обичаш. А всичко се връща.
Вгледай се в мен. Ми пишеш накрая.
...
Живея под Бог. Покорно и сляпо.
До днес. (Когато си запалих адреса.)
Ще ти се върна. До подателя.
Вгледай се в мен. Една поетеса.

"Нашето съществуване е преходно като есенните облаци.
Да гледаш раждането и смъртта на съществата
е все едно да гледаш движенията в някакъв танц.
Живота е като проблясък на светкавица в небето,
преминава като порой надолу по стръмна планина..."
Буда