BLOGGER TEMPLATES AND TWITTER BACKGROUNDS »

вторник, 28 октомври 2008 г.

***

Изчакай да падна.
Преди да ме риташ в душата.

Ще съм истински слаба,
когато съм силна
да го напиша.
Всеки поет
си е чупил главата.

В някоя... истина.

1 коментара:

Анонимен каза...

хей...
страхотни стихотворения.
нямам думи.прекрасни са.много красиви и мелодични. кънтят ми в главата като песничка, такава лека песничка.чудесни са!!!
поздрави от мен!
Бо.
П.С. www.ivanovki.wordpress.com - когато имаш време за глупости ;]

"Нашето съществуване е преходно като есенните облаци.
Да гледаш раждането и смъртта на съществата
е все едно да гледаш движенията в някакъв танц.
Живота е като проблясък на светкавица в небето,
преминава като порой надолу по стръмна планина..."
Буда