BLOGGER TEMPLATES AND TWITTER BACKGROUNDS »

петък, 26 септември 2008 г.

Тъжната ми истина

 Послушах си приятелите. Не сърцето.
Натъпках си поемите. Във прозата.
Наум те заобичах. Като клетва.
Честита ми омраза. Вместо обич.

Празнувам се през чашите. В Неделя.
Най-близката ми църква. Са очите ти.
Прости ми глупостта. Че те споделям.
С Бог. Ти си тъжната ми истина.

"Нашето съществуване е преходно като есенните облаци.
Да гледаш раждането и смъртта на съществата
е все едно да гледаш движенията в някакъв танц.
Живота е като проблясък на светкавица в небето,
преминава като порой надолу по стръмна планина..."
Буда