BLOGGER TEMPLATES AND TWITTER BACKGROUNDS »

петък, 26 септември 2008 г.

Кон със счупен крак


На къс синджир ме върза
самотата.
Във себе си чертая кръгове.
И я разхождам.
Сред приспаните коне.
И седлата им.
Вяра. Надежда. И обич.
Смъртта уморява до смърт.
Не ми е тревожно.
Не ми е свирепо.
Мен ме застреляха в гръб.
Счупен крак...
било е сърцето ми.

2 коментара:

Ники Хо. каза...

Красиво казано

Ники Хо. каза...

както впрочем и другите

"Нашето съществуване е преходно като есенните облаци.
Да гледаш раждането и смъртта на съществата
е все едно да гледаш движенията в някакъв танц.
Живота е като проблясък на светкавица в небето,
преминава като порой надолу по стръмна планина..."
Буда