BLOGGER TEMPLATES AND TWITTER BACKGROUNDS »

събота, 26 януари 2008 г.

Липсваш ми... (На баба ми )

  

Липсваш ми...
така невъобразимо силно.
Така необратимо и свирепо.
Липсваш ми ...
дотолкова, че да премина
като куршум през сърцето си.
Липсваш ми...
да ме научиш пак да обичам.
Да се хвана с разтреперени ръце
за Бога.
Липсваш ми...
дотолкова, че да ти пиша,
всичко дето ми тежи.
Но не и сбогом.

"Нашето съществуване е преходно като есенните облаци.
Да гледаш раждането и смъртта на съществата
е все едно да гледаш движенията в някакъв танц.
Живота е като проблясък на светкавица в небето,
преминава като порой надолу по стръмна планина..."
Буда