BLOGGER TEMPLATES AND TWITTER BACKGROUNDS »

събота, 26 януари 2008 г.

Мое е небето

Колко хора вместо мен решават.
Как да кръстят улиците.
И кога да отшумят летата.
Искам да приличам на себе си.
А приличам на останалите.
Обличам се в безверие.
Да не ми личи че съм плакала.
Пия кафе в чаени чаши.
И нощем не оставям лампите да светят.
Седя във тъмното и си повтарям...
че е мое небето.
Че е мое небето!

 

"Нашето съществуване е преходно като есенните облаци.
Да гледаш раждането и смъртта на съществата
е все едно да гледаш движенията в някакъв танц.
Живота е като проблясък на светкавица в небето,
преминава като порой надолу по стръмна планина..."
Буда